„Животът има вкус на див пелин и мирис на разгонена вълчица“
С тези думи, рефрен от клипа, направен по стихове на Ели Видева започна вълнуващата среща на 23 март 2026 г. с авторката на стихосбирката „Вечност, колкото троха“. Поетесата беше представена от писателя Николай Табаков, а водещ на срещата беше Иван Христов, литературен критик и председател на Читалище Алеко Константинов-Пловдив. Ели Видева прочете любими стихове:
„И аз ще спра горчилки да преглъщам.
Небето със сърцето ще погледна,
Дори да носи облаци намръщени.
Ще го живея. Като за последно.“
Поетесата Рамела Бохосян изрази възхищението си от метафоричния език на стиховете, от силата на въображението и дълбочината на мислите, вложени в тях.
Ели Видева разказа за семейната среда и баща си, който е рецитирал стиховете на Яворов, за училището, където проявява своя поетичен и рецитаторски талант.
„Как съчетаваш аналитичното мислене с изящните стихове?“ я попита Иван Христов, на което тя отговори, че като дългогодишен учител по математика счита, че въображението, абстрактното мислене и логиката са необходимост и за поетичното творчество, ако искаш твоите послания да имат смисъл и да останат в сърцата и умовете на другите.
В „кафеза панелен“ в който живеят повечето хора в града, няма място за криле, но винаги има място „за летеж“. В стиховете на Ели Видева се прокрадва носталгията по селото, в което „Катунът се разсели“, по „бръшлянените къщички, останали без стопани, по „бухлата слива като захарен памук“. В тях има болка, че „дигиталните хлапета“ няма да познаят този реален свят и че в „сърцата е мрак“. Но въпреки това, винаги остава надеждата, че има много любов, която тя е „жадна“ да раздаде докрай.
